Технологиите за мобилна комуникация непрекъснато се развиват. За да могат да предоставят на клиентите си конкурентни услуги, клетъчните оператори се стремят да използват най-новите постижения в тази област. Най-обещаващата посока днес е въвеждането в експлоатация на 4G мрежи.
Класът 4G днес включва мобилни комуникационни мрежи, създадени на базата на четвърто поколение технологии. Те се характеризират с висока скорост на обмен на информация, както и подобрено качество на гласовата комуникация. За разлика от 3G, мрежите от този клас използват само протоколи за трансфер на пакетни данни (IPv4, IPv6). Обменният курс е над 100 Mbps за мобилни абонати и над 1 Gbps за фиксирани абонати. Гласовото предаване в 4G мрежи се осъществява чрез VoIP. В момента има две технологии, които са признати за отговарящи на всички изисквания на 4G мрежите. Това са LTE-Advanced и WiMAX (WirelessMANAdvanced).
Разработването на LTE технология, която е прототипът на LTE-Advanced, започна през 2000 г. от Hewlett-Packard и NTT DoCoMo. Тази посока беше обещаваща, тъй като дори мрежите от трето поколение тепърва започваха да печелят популярност. Технологията започна да отговаря на изискванията на 4G едва от десетото издание. Тъй като обаче този стандарт може да се прилага в съществуващите мобилни мрежи, той започна да се възползва от подкрепата на клетъчните оператори. Първата мрежа, базирана на LTE-Advanced, стартира официално през декември 2009 г. в градовете Стокхолм и Осло.
Технологията WiMAX е еволюция на стандарта за безжично предаване на данни Wi-Fi. Той се разработва от WiMAX Forum, създаден през 2001 г. Характеристика на WiMAX е съществуването на различни протоколи за обмен на информация за статични и мобилни абонати. Първата клетъчна мрежа, използваща технологията WiMAX, стартира през декември 2005 г. в Канада.
Днес 4G мрежите започват да печелят все по-голяма популярност по целия свят. Прилагането им обаче е изпълнено с определени трудности. Един от тях е, че високочестотните радиовълни, използвани в тези мрежи, са изключително лоши при проникване в градските сгради. Следователно (в сравнение с 3G) се изискват много повече базови станции, за да осигурят качествено покритие.
